Как Много трябва да очаквате, че ще платите за стока за Пекин

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:

- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...

Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.

— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.

Библиоман Книги По заглавие По дата на добавяне По категория Рафтове Търсене

„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Може и някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)

Из друга задселски краища се ??????? отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.

В миг млъкна дружна песен и полето затихна. И ето че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперящ.

Думам ти, щерко. Български празници и обичаи Анелия Овнарска-Милушева

НАЗДРАВЕ! И все пак бъдете по-смирени, не дърпайте дявола за опашката. Защото човек е като яйцето, леко да се чукне и всичко приключва, "частни" партита и дискотеки, пък и болести много и всякакви.

Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *